Концертът. Той се състоя в читалище “Средец”. Подгряващи групи бяха From the Waters of Lake, Vrani Volosa и гърците W.E.B. Не мога много да говоря за подгряващите групи, защото с нетърпение чаках Orphaned Land, а и доста ми се спеше. Все пак, в сесия сме всички… Но както и да е. Съдейки по това, че купихме 149 и 150-тия билет на входа, трябва да сме били не повече от 200 души. Имаше много наливна бира и това създаде някои неприятни случки, но да не говорим за това. Въпреки студа навън и чакането до към 18.30(уговореното време беше 17.30), вътре беше заформена топла и приятна обстановка. Звукът беше добър, а и не може да е лош в театрална зала, по-малка и от физкултурен салон. Общото впечатление явно беше добро. Като че ли, от подгряващите групи публиката се зарадва най-много на Vrani Volosa.
        Ще говоря за съществената част. В 21 без нещо след бързо подреждане на инструментите, завесата се вдигна и усмихнатите лица на осиротелите грейнаха пред нас. Тяхното сценично присъствие беше топло и на ниво. Вокалът ни поздрави с “Добра вечер” на чист перфектен български. Нямам представа дали го е научил от своите български баби или просто по случая, но по-късно изтърси още български думи като “наздраве”, дори “обичаме ви” и публиката остана очарована. Неговият дет-метълски вокал още отеква в гърлото ми. Групата заби много яко. Ориенталската част не отстъпваше на професионализма, с който изпълняваха чисто метълската част.
        Китаристът, който се явяваше и вокал от време навреме, не остана по-назад и набързо взе акъла на феновете със също толкова добър български като каза “Как сте?”. Вместо отговор му ръкопляскахме. Той лично се държа много топло и подаваше ръка на хората от публиката пред него. Единственото нещо, което не ми направи впечатление, бяха клавирите. За съжаление те се губеха някъде и не се чуваха. Имаше соло на барабаните, при което доброто настроение се повиши чувствително. Седял в сянка, сега барабанистът имаше възможност да покаже и своята усмивка.
        Концерта отвориха със заглавната песен от последния албум “Mabool”, като цигулките, с които тя започва, се явиха нещо като интро. Имаше песни от “Sahara” и “El Norra Alila”, на които феновете се зарадваха., дори припяваха. Като върхови точки на купона бяха изпълненията на песните “A Neverending Way”, “Ocean Land”, “The Kiss of Babylon”, “Norra El Norra”, и почти всички други песни, на които се появяваше красивата певица на групата. Това не се дължеше само на присъствието й, но и на чудния глас. Ориенталският темперамент на групата направи представлението още по-изключително. След като вокалът предупреди, че песента, която ще изпълнят е последната, това така и не се получи. Разбира се, имаше бис. На него бе изпълнена акустична версия на The Storm Still Rages Inside. Но върха на биса бе изпълнението на “Притури се планината”. И тук моето съжаление, че ние не можем да прославяме своя фолклор както Orphaned Land го правят, стана още по-голямо, когато видях, че дори българин не би могъл да направи такава обработка на своя народна песен. Но добрата емоция надмогна това неприятно чувство и ние бяхме завладени от това, което чуваме. С една дума – невероятно! Беше невероятно преживяване. Групата се здрависа с усмихнати лица с феновете, доволна от топлото посрещане. Феновете бяха екзалтирани не по-малко. След като напуснаха сцената за втори път, публиката продължи да ги вика на бис. Споменаха ми, че на Изток такива хора се наричат “horny”, но не за плът, а за музика. Веднъж почне ли концерт, те не искат той да свършва. И така групата излезe за трети път като каза: “Hey guys, all songs are over! What would u like to hear??” (в превод – абе хора, свършиха ни песните, кво искате да чуете още?). И след известни пазарлъци Orphaned Land изпълниха последната си песен и си тръгнаха, като завесата се спусна бързо, да не би да поискаме още!!! 
        И така затоплени от горещата ориенталска атмосфера и с добри чувства към Близкия Изток, ние се отправихме с бучащи уши към домовете си. Със сигурност имаше хора, които не знаеха с какво ще се сблъскат на концерта и останаха приятно изненадани.
        Ето и други групи, които мога да ви препоръчам ако музиката на групата ви е харесала: 
       

 

 

 

 

 

          Mezarkabul или Pentagram (с това име са по-известни в Турция) – Анатолски метъл, в ранните си години дет-метъл група, подобна на Children of Bodom; понастоящем дарк метъл с етно-елементи.
        Shiva In Exile – дарк етно-ембиънт проект на членове на Darkseed и Betray My Secrets - http://www.shiva-in-exile.com/
        Sebnem Ferah или Шебнем Ферах - турска софт-метъл изпълнителка; дисторжън + етно вокали + модерен рок.