Д-р Георги Георгиев е завършил медицина в Плевен през 1988 г. Има специалност по неврология, но се занимава също с ирисодиагностика и хомеопатия. Разказва, че по ирисодиагностиката, още иридология, се увлякъл като студент в шести курс, когато посетил курсовете на известни руски професори- ирисолози, които пристигнали в София. След това се запознава случайно с внука на известния лечител Петър Димков, който му дава книга за ирисовата диагностика, написана от самия Петър Димков, който дълги години практикувал този метод, без да е лекар.
В началото у нас няма техника, която да сканира снимката на окото, както сега, затова д-р Георгиев прави своята ирисодиагностика с фенерче и лупа. След това сравнява тезата си с ехографски снимки на колеги. Това го запалва още повече, след като установява, че неговата ирисова картина почти се припокрива с ехографската. Тази диагностика има анатомичен субстрат, тоест път, чрез който информацията от тялото стига до ириса на окото и обратно, казва ученикът на Петър Димков.
След като завършва медицина, д-р Георгиев започва работа като педиатър в дома за деца в Дебелец. После се премества в ИСУЛ в София, но се връща в Транспортната болница в Г. Оряховица, където работи 10 г. След това преминава на частна практика във В. Търново, където е роден. През това време посещава курсове в Москва.
– Д-р Георгиев, какво представлява ирисодиагностиката и тя има ли връзка с неврологията?
– Пряка връзка между двете специалности няма. Ирисът издава болестите в организма и е като карта на тялото, а иридологията е метод, нещо като рентген, при който вместо тялото изследваме цветната част на окото. Вьрху нея има карта кой вътрешен орган как е разпределен и това е било известно преди повече от 100 години. Има структурни и хроматични знаци в окото, чрез които се разчита дали има възпаление, травма или тумор. Как точно болестта се е проектирала върху окото, науката още не е доказала. А и на живото око няма как да се направят биохимични или хистологични изследвания, за да се открие този трансфер.
Ирисът е кръвоснабден много добре и кръвта, която циркулира в организма, минава и през окото. Освен това в него има вътреочна течност и нервни окончания. Съчетанието между трите – кръвоток, инервация и циркулация на вътреочната течност оставят следи, които ни дават картината на болестта. И на тези следи се базира диагностиката.
Чрез този метод се виждат минали заболявания, за които човек смята, че са несъществени. Те обаче са оказали влияние за сегашното му състояние. В някои случаи не винаги може да се даде прогноза за болест, която се задава. Например, много от възпалителните заболявания, открити навреме, могат да не се развият. Част от проблемите на щитовидната жлеза също могат да се предотвратят, и то не с хормони, които имат странично действие. Ирисът дава информация не само за здравословното състояние на тялото, но и за темперамента, нравите и характера на личността. Освен това ирисодиагностиката е безвреден и безболезнен метод, а организмът не се подлага на вредни облъчвания. Лошото е, че има какви ли не самозвани “ирисолози”, които нямат медицинско образование, правят неверни диагнози, предписват невероятни лекарства и увреждат хората.
– При прегледа разпитвате ли пациентите, или се базирате само на огледа от окото?
– Ако е само за ирисова диагностика, разпитвам пациента дали не работи с вредности като облъчване и химикали, които създават много цветни токсични натрупвания върху окото. Това се отнася и за използването на лекарства. В случая понякога може да възникне заблуда и лекарят да се чуди дали тези натрупвания са от тялото или отвън.
Оказа се, че подробният разпит е много важен и той ни предпазва от грешки, които могат да бъдат пагубни. Но днес все по-малко лекари разпитват пациентите си.
– Какви лекарства изписвате на болните при открито заболяване, хомеопатични или конвенционални?
– При мен идват хора с профилактична цел, обикновено млади, и хубавото е, че има българи, които вече мислят за здравето си. Другата група е на хроничните пациенти с поддържащо лечение, които наблюдавам през годината. Те си имат своите лекарства, за които следя дали има подобрение. Има и трета група – тази на децата, които боледуват най-вече от вирусни инфекции. При тях прилагам предимно хомеопатията.
– Хомеопатията съвместима ли е с прилагането на антибиотици?
– В никакъв случай не се комбинират антибиотици с хомеопатия, а това се прави от някои лекари. Хомеопатичните препарати тогава не действат или най-много да се появят алергични реакции. Освен това от комбинацията се получава токсичност на черния дроб, която улавям чрез ирисодиагностиката. Това се получава и от прекалената употреба на успокоителни лекарства, които жените употребяват най-много. Те ги пият с години, а този тип медикаменти се излъчват много бавно от организма. Като ги спрат, повече от 6 месеца токсичността остава в черния дроб.
– Казвате ли веднага на пациента, ако сте открили онкологично заболяване?
– Да, казвам, макар че са ни учили навремето да спестяваме такава диагноза. Трябва да щадим пациента, но истината не можем да я спестим. А и той ще я научи, по-добре е това да стене по-рано. Хубавото на иридологията е, че може да се разграничи ракът от доброкачествения тумор. Имам случаи на млади пациенти, дошли при мен профилактично, когато намирам един или няколко увеличени възли на подмишницата. Тогава ги насочвам за допълнителни изследвания. Трябва да се има предвид, че ирисодиагностиката не е 100 % метод, както и скенерът, чиято достоверност е 80-82 %.
– За ирисодиагностиката има ли значение цветът на очите?
– Тъмнокафявите очи по-трудно се оглеждат, трябва да се използват фотообработващи програми с по-ясно изображение. При светлите очи няма проблем и шансът да се пропусне нещо е минимален.
– А можете ли само по снимка на очите да направите диагностика?
– Имал съм такива случаи да ми изпратят снимката. Но трябва тя да е качествена, а с подръчна фототехника това не става.
– От какви заболявания страда най-често българинът в днешно време?
– Най-често хората страдат от проблеми на гръбначния стълб, който най-рано се уврежда и се диагностицира късно. Вече дори 20-годишни се оплакват от заболявания на шийните прешлени. Обездвижените пози на тялото в ежедневието и начинът на сън най-често съсипват врата. Това влияе върху оросяването на главата и крайниците, появяват се световъртежи. Тревожното е, че 40 % от българите вече имат дископатии, а все по-млади жени откриваме с остеопороза. Няма друго медицинско обяснение, освен лошото хранене. Добрият стоеж на гръбначния стълб осигурява и пълноценното съществуване на вътрешните органи. В ириса се виждат промени на гръбначния стълб, които могат да се коригират в началото. Напоследък много хора имат проблеми с щитовидната жлеза и мога да кажа, че има бум. Според мен това е свързано със стреса. Появяват се и доста кожни заболявания. Кожата е “отпадното кошче” на тялото, появяват се много обриви, които говорят за лошо хранене. При децата това е тревожно. Има амбициозни родители, които изискват повече от тях още от детската градина и това ги стресира. Децата реагират с лек колит и някакви екземи, които лекарите потискат с кортикостероиди. Кожният проблем изчезва, но остава вътрешният и после виждаме малчуганите в гастроентерологичния кабинет. Затова се опитвам да обясня на пациентите, че когато има кожно заболяване, то почти винаги е вторично.
– Появата на бемки и брадавици свързани ли са с вътрешно заболяване?
– Да, има затормозен вътрешен орган или конкретно заболяване. Много жени имат малки папиломчета на шията, тип брадавици, които категорично говорят за висок холестерол. Той може да не бъде засечен още в кръвта, защото организмът компенсира 5-6 години. Но след време проблемът се проявява.
– Каква профилактика трябва да правим за гръбначния стълб?
– Йога и спорт могат да се практикуват във всички възрасти по подходящ начин. Зъболекарите са едни от най-потърпевшите за гръбнака, тъй като работят в една и съща поза. След 10 г. те получават плексити и невралгия, тендовагинити, световъртежи и други, точно поради промените в горния отдел на гръбначния стълб. Много хора мислят, че са настинали, боли ги вратът. Всъщност болката е от тези гръбначни промени.
– А какви са най-честите заболявания при децата?
– Появяват се много кожни заболявания и ранен псориазис още в предучилищна възраст, който се лекува много трудно. Преди 10-15 години нямаше такива пациенти.
Смятам, че в случая се намесва голямата агресия на ваксините. В последно време са използат комбинирани ваксини, дори петвалентни. Не е ясно как имунитетът на детето разпознава всяка болест и как реагира. Преди години беше лесно, ваксините бяха едновалентни и това не натоварваше тялото. Затова сега се говори повече за аутизъм и американците смятат, че причина за това е една от ваксините. Може би страхът от усложнения кара някои майки да не ваксинират децата си. Спомням си, че след една паротитна ваксина 20 деца в социален дом отключиха епилепсия.
– Вие имате ли пациенти с аутизъм?
– Да, имам, но нямам успех с лечението. В Индия лекарите имат известнен напредък с аутизма. Разбира се, не може без ваксини, които предпазват от тежки заболявания като детски паралич, туберкулоза, дифтерит и др. Като хомеопат аз съм против петвалентните ваксини, защото има деца, които са пострадали от тях. Хубавото е, че в хомеопатията има антидоти, които се справят с някои странични явления, стига майките да са ги открили навреме.
– Кой е най-големият Ви терапевтичен успех?
– Имам случаи на излекувани деца с пневмонии на базата на хомеопатията. Имах и една пациентка с болестта на Адисон- заболяване на надбъбречните жлези, която чрез моята терапия престана да прилага конвенционалното лечение с хормони. Излекувал съм и много жени със заболявания на щитовидната жлеза, които съм откривал случайно.
– Има ли нещо революционно в областта на ирисодиагностиката?
– Колеги от Калифорния предлагат лечение на засегнатите зони на самия ирис и по този начин генно да бъде лекуван самият орган. Но това е изключително трудно, тъй като тези зони са много малки и рискът да бъдат увредени допълнително е голям.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
